ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Юли 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      
CalendarCalendar
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Latest topics
» На кафе с Приятели!
Съб Фев 04, 2017 8:04 am by nikolovvd

» IQ Тест на български
Пон Яну 23, 2012 7:47 pm by ned_sexy

» Нов облик на форума
Съб Ное 19, 2011 11:25 am by silvia-73

» КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ В ТОЗИ МОМЕНТ
Съб Ное 19, 2011 11:18 am by silvia-73

Poll
Какво правите в свободното си време?
Спя...
6%
 6% [ 2 ]
Разхождам се
0%
 0% [ 0 ]
Чета книга
16%
 16% [ 5 ]
Ходя на плаж
6%
 6% [ 2 ]
Излизам с приятели
6%
 6% [ 2 ]
Вися в нета
32%
 32% [ 10 ]
Отделям това време за семейството си
10%
 10% [ 3 ]
Ходя по магазините
0%
 0% [ 0 ]
Нито едно от изброените
10%
 10% [ 3 ]
Няма да кажа, много питаш ;)
13%
 13% [ 4 ]
Общо гласове : 31
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 55, на Сря Ное 02, 2011 9:25 pm
Statistics
Имаме 222 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Мария

Нашите потребители са написали 11340 мнения in 1015 subjects
Keywords

Share | 
 

 Стихове от сърцето и душата!

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пон Юли 07, 2008 10:37 pm

Сърце

Дамян Дамянов

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!...
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пон Юли 07, 2008 10:44 pm

Сълза

Надежда Захариева



Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пон Юли 07, 2008 10:47 pm

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.



Евтим Евтимов
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Чет Юли 24, 2008 8:31 pm

Искам да те любя!
Грозно ли звучи?
Може би е грубо
в твоите очи?

Ала нека знаеш,
да не го тая,
пък дори да кажеш
"мъжка суета".

Искам да усетя
твоя дъх отблизо,
като някакъв случен
полъх лек на бриза.

Тялото ти живо
с любов да обуздая,
гърдите да целувам
с косата да играя,

да докосвам с пръсти
нежната ти кожа
и на място свидно
глава си да п
oложа.

Да проникна бавно
чакан и желан
в твоята утроба,
сладкия капан.

Да усетиш колко
дълго съм бленувал
ласките в самотни
нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,
две тела в едно
електрично тяло,
огнено кълбо.

Любя от "Любов" е.
На любов ухаеш.
Искам да те любя!
Искам да го знаеш.
Върнете се в началото Go down
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Любав   Чет Окт 08, 2009 5:58 pm

Любовта ми към теб от ден на ден тъй силно расте.
Като лястовица бяла, се рея под синьото небе.

С целувките ти достигам, далечни светове.
Прегръщайки ме силно, стопляш моето сърце.

Слънцето виждам в твоите очи,
Което със своите лъчи, тялото ми,
От дива страст изгаряш ти!



НЕКА!
Нека твоите очи Любов моя,да бъдат небето.
А аз да бъда луната и звездите.

Нека твоята усмивка Скъпи,да бъде слънцето.
А аз да се будя от лъчите ти.

Нека косите ти Мили мой,бъдат цветята и земята.
А ръцете ми, да бъдат вятарът,който нежно ще ги докосва.

Съкровище,нека сърцето ти бъде океана.
А аз да скоча в него да се удавя.

Злато мое,нека тялото ти бъде искрата.
А аз да се оставя да разпалиш огъня на любовта ни в мен.





Здравейте и от мен Меги благодаря ти че ми помогна да си дойда сред вас отново vesel kiss
Върнете се в началото Go down
oldcastle
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1092
Age : 42
Location : където пожелая
Points : 512
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Чет Окт 08, 2009 7:16 pm

Здравей Силве! cheers

_________________
Вола като рие на гърба си го хвърля...
Върнете се в началото Go down
http://styllisima.page.tl/
megy
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 375
Age : 47
Location : София
Points : 198
Registration date : 17.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Чет Окт 08, 2009 8:09 pm

Приятели,държа да отбележа,че това е от личната творческа колекция стихове на нашето Силве!!!
Предполагам ,че тя от скромност не го е отбелязала...
Но за мен написаното тук е .....просто божественно!!!
Браво,Силве!!!!
И не забравяй да споделяш с нас всичко ново

_________________
http://kaperoni.alle.bg/
C'est la vie!!!!
Върнете се в началото Go down
http://kaperoni.alle.bg/
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Добро утро!   Пет Окт 09, 2009 6:22 am

Благодаря ви за топлото посрещане Приятели! Мег е права ето още. confused confused имам и мои клипове



Искам те!

Сега те искам!

Лудо, огнено горещо...

С дива ярост да изпивам устни, пламенни, горещи...

Искам те!

Сега те искам!

Тялото да ми обладаеш, силите ми да изстискаш,

да потънем във безкрая...

Искам те!

Ще бъда нежена...

Във плътта ми ще потапяш свойта плът

и във безбрежен океан ще ме разтапяш...

Искам с теб!

Ах! Бяла роза!

Границата да прегазя,

да ме вдигнеш, да ме носиш на вълната на екстаза!

Искам те!

С любовна ярост,

теб със себе си да слея

и в красива нереалност сладостно да отмалея...






t Завинаги!
Тя седеше, там на брега край морето.
Изпращаше поредният залез в очакване,да зърне своята Любов,която много и липсваше.
Облечена в синя рокля без гръб, дългата и коса го прикриваше нежно.
Слънцето бавно потъваше в морската шир.
Взирайки се в невероятната картина,която природата и бе нарисувала със своята палитра.,
сърцето и се свиваше от болка.
Тя легна върху затопленият пясък,гледайки в небето,търсейки неговият поглед.
Тъкмо притвори с изпълни от сълзи очи,телефонът и иззвъня.
Лицето и засия,макар и за миг.
Беше нейният любим,но тъгата и не спираше,защото бяха далеч един от друг.
Липсваха и:прегръдките му, нежните думи, с които се чувстваше желана и обичана.
Дъхът му,който караше тялото и да трепне като лист.
Тъмните му очи, в които, когато го погледнеше
Потъваше с пленяващата си Любов,с която го даряваше от сърце.
Този път приключиха разговора по-бързо от преди.
Самотата и тъгата отново бяха нейните дружки, с които споделяше как се чувства
Отново нощта идваше, а него го няма.Сви коленете към гърдите си.
Заплака горчиво с парещите и сълзи.Изведнъж някой зад нея прокара ръце по гърбът и.
Тя се уплаши много.Тъкмо да извика,човекът, който я бе хванал ,сложи я внимателно да легне. Сърцето и заби учестено,а тя сви очи.
Той се наведе над нея погалвайки нежно с една жълта като залязващото слънце роза и каза;
-Не се страхувай Любов моя! Аз съм тук,стига си се измъчвала.
Казах ти скоро ще сме заедно!
Тъкмо да отвори очите си,да провери да ли не сънува.
Той се наведе и целувайки я, отпиваше, за да разсее съмненията и.
Сърцето и промени ритъма си.Почувства как топлият бриз от морето се сливаше с телата им.Той се изправи,гушна я като мъничко дете и я понесе към олтара, който бе направил предварително за тяхната сватба и каза;
-Мила и все така обичана от мен! Ние изпратихме първият залез,но не и последният,както някога мечтаехме.Съгласна ли си тук пред;
Звездите,Луната,шума на морските вълни,песента на щурците и всички, които подкрепяха тази в наша голяма и истинска Любов,да свържеш живота си с мен?-и я погледна с леко повдигната вежда в пъстрите и очи.Там видя изгрева на Любовта и. Сияеща и очакваща тези скъпи за нея дългоочаквани думи.
Едвам удържаща се от възбудата и от радостта си тя каза;
-Да,съгласна съм да съм с теб,сега и за напред и всички да видят, колко много се обичаме!
Той това и очакваше и я притисна в прегръдките си,сякаш да не му я вземе някой.
И я целуна с цялата си страстна любов, която бе натрупал докато бяха разделени.
Това бе новото начало,за прекрасните мигове,които ги очакваха тепърва заедно.

01.08.2009 год. Бургас








Макар и късно забранената Любов я намираме!
Имало един младеж. Той бил страхотен човек, но го наричали Странник. Бил толкова,
Невероятен, дори самият той не предполагал. Има много приятели, но в сърцето си бил сам-любовта, която някога изпитвал сега я няма! Бил самотен и затова където минел търсил нея, но същевременно помагал на другите. Показвал им верният път, по който да вървят, за да достигнат светлината! Веднъж минал покрай едно необикновено дърво, на него пеела също необикновена птица. Пеела като славея, но била много различна приличал като феникс, но обагрена с цветовете на дъгата. Странникът я попитал:
- Каква си ти, необикновена и тъй интересна птичка?
А птицата му отговорила:
- Ти сам ще разбереш коя съм, сам трябва да си отговориш, когато отвориш сърцето си и очите си, защото аз знам ти кой си и всичко за теб!
Странникът се учудил на думите на птицата. Тя му разказала всичко за него и той се уверил, че наистина тя знаела за него много неща. Тогава той и предложил да тръгнат по-широкият свят заедно, без да я пита коя. Птицата кацнала на рамото му и тръгнали.
Говорили за различни неща. Една вечер той решил да я попита за любовта.
- Защо след като има любов, аз не мога да я изпитам, да вкуся от нея така както другите? - птицата му отговорила.
- Ти дълбоко в себе си притежаваш тази любов, но си далеч от нея, защото знаеш, че е забранена! Като са събудили, отново продължили по пътя си докато стигнали до един град. Тогава птицата казала:
- Скъпи страннико аз, ето сега тук ще намериш отговора на твоят въпрос за любовта!
- Но ти нали си тук? - попитал я той.
- Да тук съм, няма да се притесняваш от това, но искам да знаеш едно, че ти трябва да отвориш сърцето си, за да познаеш тази любов. И навлезли в града, а птицата седяла смирено на неговото рамо. Той както си вървял зърнал една жена, която виждал само, някъде там... Дори и в сънищата си. Приближил се до нея и я поздравил. Тогава, когато тя вдигнала глава птицата изчезнала на мига и от нея останала една бележка. Странникът се натъжил и мислено си казал - „Нали нямаше да ме изоставаш?” - и отворил бележка.
- Преди да прочетеш докрая това погледни жената в очите и я целуни там е отговорът ти! Странникът вдигнал очи и присъщо на своят стил, погледнал жената внимателно, хванал и брадичката, и я повдигнал нагоре, за да види очите и. За негова изненада, видял тази любов, която търсел толкова дълго била вече пред него. Дори я целунал както го посъветвала птицата. Той усетил как всичко се променило около него, дори самия той. Тогава прочел останалото от бележката:
СКЪПИ СТРАНИКО!АЗ НЕ ТЕ ИЗОСТАВЯМ,АЗ СЪМ С ТЕБ,КАКТО БЯХ С ТЕБ И ПРИДИ ДА МЕ СРЕЩНЕШ,НО СЕ ПРЕВЪРНАХ В ПТИЦА,ЗА ДА ТЕ ДОВЕДА ДО ТВОЯТА ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ,КОЯТО НЕТРЯБВА ДА Я ИЗОСТАВЯШ,ЗАЩОТО ТЯ НАИСТИНА ТЕ ЧАКАШЕ ТУК ЗА ДА Я ВЗЕМЕШ-ТОВА Е МОМИЧТО ТИ ОТ.....ДОРИ И В СЪНИЩАТА ТИ ИДВАШЕ ПОНЯКОГА,А ТИ БЯГАШЕ ОТ НЕЯ ЗАЩОТО ЗНАЕШ ЧЕ Е ЗАБРАНЕНА.СЕГА ТИ КАЗВАМ,НЕПОЗВОЛЯВАЙ ТЯ ДА СИ ОТИДЕ,ЗАЩОТО ЗАНАЧИ ДА СИ ТРЪГНА И АЗ! ЩЕ СЕ УЧУДИШ НО АЗ СЪМ ЛЮБОВТА,КОЯТО СЪБИРА ДВЕТЕ ПОЛОВИНКИ ЗА ДА НАПРАВЯТ СЪРЦТО ЦЯЛО!ОБИЧАЙ ТЕ СЕ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО И ВСИЧКИ АЗ СЪМ С ТЕБ! в този момент бележката се превърна в слънчев прашец,който се посипа в-у главата на странника и неговото момиче,той бе толкова щастлив.Гушна я в обятията си и за танцува с нея нежният танц на любовта.






Погалихте с пет рози! Част 1.


Беше ранна утрин. Тя стана, се облече и излезе на вън да си купи кафе. Вървеше бавно по пътя, който бе покрит със снега, който все още валеше. Стигна до магазина, взе кафето и си тръгна, но не към къщи, а към езерото, към нейното местенце. Чувстваше се странно, защото мислите й се изпълваха за нейната любов за пореден път, но този път, незнайно защо беше различно.
Обиколи веднъж езерото и седна. Отпивайки бавно от вече изстиналото кафе от очите и започнаха да се стичат сълзи. Отново се почувства самотата, макар че вече знаеше, че е обичана истински и много силно. Запали цигара и пак отпи от кафето. Легна върху пухкавия сняг, загледа се към небето, сякаш търсеше него или поне неговите очи. Сърцето и биеше учестено, а сълзите и не спираха. Мъката я завладяваше, а и онова странно чувство се засилваше. Снежинките падаха върху лицето и тя ги усещаше, като малки целувки дадени от любимия.
Притвори очи и се отдаде на мислите по-дълбоко, а сълзите и отново и отново не спираха (тя се измъчваше).
Минаха няколко минути, дори бе забравила за кафето и цигарата си. Отвори очите си и какво да види: на гърдите и имаше една бяла като снега роза, към нея бележка. „Една снежинка ме докосна по лицето и ми каза, че си тъжна, любов моя, затова ти пращам първата роза: „Тя се уплаши много. С едната си ръка придържаше нежно розата, а с другата си помогна да стане. До себе си намери втора бяла роза. На нея имаше също бележка: „Тази ти я пращам, за да можеш да станеш. Сякаш аз ти подавам ръка. „ Сърцето и заби лудо. Сълзите й, които се стичаха от очите й, изглеждаха на пропукващото утро, като блясък от перли. Тъкмо стана и пред краката й трета бяла роза. Наведе се, взе я и отново видя бележка: „С тази стъпи здраво на земята и се усмихни. Любов моя, аз съм до теб, нищо че съм далеч. ” Напрежението и страхът й разсяха едновременно. Обърна се и тъкмо да направи няколко крачки видя четвъртата бяла роза: „С тази ще докосна косите ти.” Тя съвсем изтръпна. Сложи я при останалите и се забърза, притискай ги нежно до сърцето си. В бързината не видя мъжът пред нея и се блъсна силно. Той стоеше с гръб към нея и пушеше цигара. Тя се извини и изчака да получи неговото извинение, но вместо отговор той се обърна и в устните си държеше петата роза, но тя не беше бяла, а червена като виното. Наведе се и тя внимателно я взе от там, а той прошепна нежно, посягайки към букета рози, който тя държеше до
- Любов моя! Нека те погаля с тези пет рози и да ги оставя тук, за да усетят хората нашата любов, а теб да те взема завинаги от тук.сърцето си. В очите засияха сълзи от радост, защото пред нея стоеше нейният любим.
Той дори не дочака отговора й, защото знаеше какъв беше той, а я целуна нежно по устните, прегръщайки я, за да нея загуби. После поглеждайки се в очите с онзи пламък, с който се гледаха в сънищата си, оставиха розите. Прегърнаха се и тръгнаха, без да се обръщат назад, защото живота за тях сега започваше. Така те сложиха с тези пет рози, с които той я погали, тяхното начало. Начало на тяхната мечтана ЛЮБОВ, въпреки всичко. Те се чувстваха победители, въпреки трудностите.

п.п 5 рози,защото думата Любов се състои от пет букви



и дано съм успяла нещо пак мое но без думи(клипче)



казва се "Любов,страст и нежност без думи" [b]НАЛИ ЗНАЕТЕ,ПОНЯКОГА И ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ
Embarassed confused confused confused Простете улях се май,а Embarassed confused crazy
Върнете се в началото Go down
oldcastle
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1092
Age : 42
Location : където пожелая
Points : 512
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пет Окт 09, 2009 11:46 am

Силве excellent, както биха казали тук! Ако имаш още давай. Този раздел е за точно за това а е и интересно.

_________________
Вола като рие на гърба си го хвърля...
Върнете се в началото Go down
http://styllisima.page.tl/
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Тъга!   Съб Окт 10, 2009 11:39 am

Седи си тук пред компа твоята лястовичка бяла,
Със свито от болка сърчице.
Бавно самота я обгръща в мрака,
Тъгата нахлува като торнадо,и тъжен стон се чува едвам доловимо.
Отронва се пареща сълза от едното и око,
Да ли ще зърне пак любимия.
С топли слова да стопли нейната душа.
Сърцето и в ритъм заедно с неговото да забие,
Да затанцуват нежният танц на любовта.

31.08.2009г. 17.47часа




Самота!

Той се прибра уморен от работа и се изтегна на дивана в кухнята, адски беше уморен, беше мръсен, миришеше на пот, а и го мъчеше глад...
Полегна само за малко, само за миг... Изведнъж на вратата се почука, скочи и за миг се замисли, нима звънеца не работеше? Тръсна глава и отиде да отвори, остана изумен когато видя Нея, млада, красива и жизнена... Веднага му се прииска да я целуне или да я покани на среща, но вместо това попита:
- Да, кого търсите?
- Теб - каза тя със звънчев и мек глас - теб търся, мили...
Той остана изумен...
- Но коя сте вие?
Тя просто влезе, не каза и дума повече. Той я попита дали иска с нещо да я почерпи, отговор не последва...
Настана тягостно мълчание... Тъкмо реши да я попита за почерпка, когато тя стана и камбанките забиха пак:
- Трябва да вървя, но утре пак ще дойда...
- Но коя си ти???
- Не ме ли познаваш?
Тя тръгна без да каже нищо повече, но той извика след нея и гласа му отекна в целия вход:
- Коя си ти???
Тя се спря, обърна се и се усмихна, после попита със камбанките си:
- Не ме ли позна? Аз съм твоята съпруга, аз съм твоята любима...
- Но... той беше объркан, гласът му секна, но успя да попита:
- Как е твоето име?
Тя тихо се засмя, смехът й беше по-нежен от гласа й... и каза:
- Моето име е Самота...
...Той се събуди, пак беше сам и само на възглавницата се виждаше мокро петно, там където бяха капали сълзите...

2005 г.(оп да вметна,това е на един мн добър мой приятел.)


Затвори очи!

Затвори очи и помисли мъничко за мене.
Отвори сърцето си, за да влезе обичта ми в тебе.

Отвори душата си и виж как любовта ми те обгръща.
А ти си с друга, която на нищожество те превръща.

Заклевам се, че за тебе ще се боря и с демона дори.
Да бъдеш мой до последните ми дни!


30.06.2008год.

...........

Искам за бъда робиня на сърцето ти.
Искам да бъдеш господар на душата ми.

Искам да бъдеш огънят, който тялото ми да изгори.
Искам да бъдеш и да си останеш светлината моите мечти.

Искам мечтите ми в реалност да превръщаш ти.
Остани мой за винаги ти!


30.06.2008 год.


В тази нощ прохладна .
Дойде в съня ми.
От ласките ти да бъда обладана.

Но ето зората се пропука.
И дъждецът тихичко ,
На прозореца ми почука.

Събудих се, а теб те няма
Лежа в леглото,лицето ми в сълзи бе обляно.
И търся да положа глава на топлото ти рамо.

01-07.2008год.

Имало ли е за мен?

Имало ли е ден, в който ти да си бил влюбен в мен?
Имало ли е ден, в който друга като срещнеш,в нея да търсиш мен?

Имало ли е нощи, които като си легнеш да помислиш мъничко за мен?
И сърцето ти лудо да забие!

Едва ли! Намираш други,които болка ти причиняват.
А моето сърце по теб изгаря! И запомни,че моята Любов

Е толкова видима,че ти трябва да си глухият слепец
За да не я съзреш и доловиш с всичките и осезания.

03.03.2008 год.



23.5.2009
Къде си ти любов моя тъй далечна?
Кога ще чуя шепота ти тих като ромон на поточе?

Кога ще усетя нежните ти ръце в-у тръпнещото ми за тебе тяло,
Да бродят като странник по земята?
Кога ще усетя устните ти да докосват моите.

И жаждата ми да утолиш?
Ах как желая да се слеем телата ни в едно на мига .
Да усетим как изгаря и двама ни любовта


Искам те!

Искам те да ме раз скъсаш без свян в тъмнината!
Да треперя в ръцете ти от желана страст!

Да съм толкова непозволено гола,че да ме боли от докосването ти!
Искам те,да съм като не настроено пияно в ръцете ти!

Искам да съм като дъждовна капка дъжд,сред пустинята на устните ти!
Да те и целият, та никога да не съм ти достатъчна!

Искам красотата на тялото ти крещящо от любов към мен!
Искам да ти принадлежа като всяка глътка въздух, която поемаш заради мене!

Искам да си моята свобода,в големия затвор на плътта ти.
Да плача от освобождението ти!

Искам да ти оставя мен във всяка твоя извивка от паметта на сетивата ти, които ще ме запомнят завинаги,такава любяща те завинаги!
Искам те ,дори ще се повторя,искам те да се загубя теб и да ще забраня да ме намериш!

Искам да съм за теб дръзка и плаха,да съм сълза и усмивка,да съм огън и вода,чужда и твоя едновременно! Искам те да ме искаш, искам да те искам мой мил и любим ........




: Без теб.
Сутринта е мъка, щом не съм в леглото до теб.
Ставам оглеждам се да те зърна в този миг, но уви теб те няма.
Няма те да зарадваш сърцето ми.


Което за тебе много страда, и не знае до кога ще е само.
Денят без теб минава бавно, сякаш времето е спряло.
А вечер те търся сред звездите, но пак те няма Луната ме гледа жално,
с лъчи озаряващи моята тъга по теб .


Отново лягам в леглото с надеждата, че ще се събуждам и лягам до теб.
Обичам тъмните ти очи , защото са като звездите в небето;
Обичам дъхът ти, защото кара ялото и да се чувства, като вълна докосваща брега.


Обичкам ръцете ти, защото когато ме погалиш сякаш вятъра гали пясъка в пустинята.
Обичам душата ти, защото за мен е чиста като спускащ водопад.
Обичам сърцето ти, защото е голямо колкото е най-голямата ми мечта.

А мечтата ми е да бъда твоята голяма
Любов завинаги. За теб ще направя всичко на този свят, само да усетиш колко много те обичам и сам ти означаваш за мен всичко.



Мислех, че в живота си вече съм победителка.
Но уви оказах се победена: от погледа ти мил.
От нежния ти глас като морски бриз.
От слънчевата ти усмивка, прегръдката ти, нежна.
В която разтапям се снежинка от страст! Петък.
22 Май 2009 г.16:26:02


Къде си ти любов моя тъй далечна?
Кога ще чуя шепота ти тих като ромон на поточе?
Кога ще усетя нежните ти ръце в-у тръпнещото ми за тебе тяло!
Да бродят като странник по земята?
Кога ще усетя устните ти да докосват моите и жаждата ми да утолиш?
Ах как желая да се слеем телата ни в едно на мига.
Да усетим как любовта двама ни изгаря.

Петък, 22 Май 2009 г. 16:30:57.


Е а стига от мен толкова ще взема да кача всичко и няма да стигне сайта confused confused confused confused confused confused kiss
Дано са ви харесали!
Върнете се в началото Go down
megy
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 375
Age : 47
Location : София
Points : 198
Registration date : 17.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Съб Окт 10, 2009 2:49 pm

Силве,всичко написно е толкова истинско

_________________
http://kaperoni.alle.bg/
C'est la vie!!!!
Върнете се в началото Go down
http://kaperoni.alle.bg/
megy
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 375
Age : 47
Location : София
Points : 198
Registration date : 17.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Съб Окт 10, 2009 2:57 pm

"Ще ме обичаш ли?!?

Ще ме обичаш ли още когато
времето остави своя отпечатък по мен
и вместо косите красиви от злато
по лицето се спуска сивкав сатен?!?

Ще ме обичаш ли още когато
Морно към тебе протягам ръка
и вместо парещо лято
докосваш студена есен-жена?!?

Ще ме обичаш ли още когато
тревогите ясно по лицето личат
оставили своята диря безжално
там,където докосваше нежната плът?

Ще ме обичаш ли още когато
живота с последни ласки ме обгръща
и едничката ни радост – децата
към свидната ни младост ни връщат?!?

Ще ме обичаш ли...?"

_________________
http://kaperoni.alle.bg/
C'est la vie!!!!
Върнете се в началото Go down
http://kaperoni.alle.bg/
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Окт 11, 2009 10:00 am

Ми Мег,ти си ме знаеш и някои други,но за тез ,които не ме познават. Това са моите чуства,ко ми дойде това пиша, и ето резултата.

Върнете се в началото Go down
megy
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 375
Age : 47
Location : София
Points : 198
Registration date : 17.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Окт 11, 2009 7:42 pm

Това е за едно другарче


"Не унивай!Стани!
И отново започвай!
Всички наши съдби
имат малка отсрочка.
Почини си за миг-
да се спреш и обърнеш,
да погледнеш назад,
да надникнеш в отвъдното.
Потърси онова,
за което мечтаеш.
Давай всичко от себе си!
Даваш ли получаваш.
Не бъди примирен,
но бори се със мярка!
Всяко чудо се сбъдва,
най- когато не чакаш!
Да усетиш света,
целият във краката си!
Ставай,тръгвай приятелю
и събуждай съдбата си!
Аз съм близо до теб,
цялата съм усещане!
Знам,че в този момент,
тръгнеш ли,ще успееш!"




_________________
http://kaperoni.alle.bg/
C'est la vie!!!!
Върнете се в началото Go down
http://kaperoni.alle.bg/
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Чет Дек 31, 2009 7:40 pm

silvia-73 написа:
Седи си тук пред компа твоята лястовичка бяла,
Със свито от болка сърчице.
Бавно самота я обгръща в мрака,
Тъгата нахлува като торнадо,и тъжен стон се чува едвам доловимо.
Отронва се пареща сълза от едното и око,
Да ли ще зърне пак любимия.
С топли слова да стопли нейната душа.
Сърцето и в ритъм заедно с неговото да забие,
Да затанцуват нежният танц на любовта.

31.08.2009г. 17.47часа




Самота!

Той се прибра уморен от работа и се изтегна на дивана в кухнята, адски беше уморен, беше мръсен, миришеше на пот, а и го мъчеше глад...
Полегна само за малко, само за миг... Изведнъж на вратата се почука, скочи и за миг се замисли, нима звънеца не работеше? Тръсна глава и отиде да отвори, остана изумен когато видя Нея, млада, красива и жизнена... Веднага му се прииска да я целуне или да я покани на среща, но вместо това попита:
- Да, кого търсите?
- Теб - каза тя със звънчев и мек глас - теб търся, мили...
Той остана изумен...
- Но коя сте вие?
Тя просто влезе, не каза и дума повече. Той я попита дали иска с нещо да я почерпи, отговор не последва...
Настана тягостно мълчание... Тъкмо реши да я попита за почерпка, когато тя стана и камбанките забиха пак:
- Трябва да вървя, но утре пак ще дойда...
- Но коя си ти???
- Не ме ли познаваш?
Тя тръгна без да каже нищо повече, но той извика след нея и гласа му отекна в целия вход:
- Коя си ти???
Тя се спря, обърна се и се усмихна, после попита със камбанките си:
- Не ме ли позна? Аз съм твоята съпруга, аз съм твоята любима...
- Но... той беше объркан, гласът му секна, но успя да попита:
- Как е твоето име?
Тя тихо се засмя, смехът й беше по-нежен от гласа й... и каза:
- Моето име е Самота...
...Той се събуди, пак беше сам и само на възглавницата се виждаше мокро петно, там където бяха капали сълзите...

2005 г.(оп да вметна,това е на един мн добър мой приятел.)


Затвори очи!

Затвори очи и помисли мъничко за мене.
Отвори сърцето си, за да влезе обичта ми в тебе.

Отвори душата си и виж как любовта ми те обгръща.
А ти си с друга, която на нищожество те превръща.

Заклевам се, че за тебе ще се боря и с демона дори.
Да бъдеш мой до последните ми дни!


30.06.2008год.

...........

Искам за бъда робиня на сърцето ти.
Искам да бъдеш господар на душата ми.

Искам да бъдеш огънят, който тялото ми да изгори.
Искам да бъдеш и да си останеш светлината моите мечти.

Искам мечтите ми в реалност да превръщаш ти.
Остани мой за винаги ти!


30.06.2008 год.


В тази нощ прохладна .
Дойде в съня ми.
От ласките ти да бъда обладана.

Но ето зората се пропука.
И дъждецът тихичко ,
На прозореца ми почука.

Събудих се, а теб те няма
Лежа в леглото,лицето ми в сълзи бе обляно.
И търся да положа глава на топлото ти рамо.

01-07.2008год.

Имало ли е за мен?

Имало ли е ден, в който ти да си бил влюбен в мен?
Имало ли е ден, в който друга като срещнеш,в нея да търсиш мен?

Имало ли е нощи, които като си легнеш да помислиш мъничко за мен?
И сърцето ти лудо да забие!

Едва ли! Намираш други,които болка ти причиняват.
А моето сърце по теб изгаря! И запомни,че моята Любов

Е толкова видима,че ти трябва да си глухият слепец
За да не я съзреш и доловиш с всичките и осезания.

03.03.2008 год.



23.5.2009
Къде си ти любов моя тъй далечна?
Кога ще чуя шепота ти тих като ромон на поточе?

Кога ще усетя нежните ти ръце в-у тръпнещото ми за тебе тяло,
Да бродят като странник по земята?
Кога ще усетя устните ти да докосват моите.

И жаждата ми да утолиш?
Ах как желая да се слеем телата ни в едно на мига .
Да усетим как изгаря и двама ни любовта


Искам те!

Искам те да ме раз скъсаш без свян в тъмнината!
Да треперя в ръцете ти от желана страст!

Да съм толкова непозволено гола,че да ме боли от докосването ти!
Искам те,да съм като не настроено пияно в ръцете ти!

Искам да съм като дъждовна капка дъжд,сред пустинята на устните ти!
Да те и целият, та никога да не съм ти достатъчна!

Искам красотата на тялото ти крещящо от любов към мен!
Искам да ти принадлежа като всяка глътка въздух, която поемаш заради мене!

Искам да си моята свобода,в големия затвор на плътта ти.
Да плача от освобождението ти!

Искам да ти оставя мен във всяка твоя извивка от паметта на сетивата ти, които ще ме запомнят завинаги,такава любяща те завинаги!
Искам те ,дори ще се повторя,искам те да се загубя теб и да ще забраня да ме намериш!

Искам да съм за теб дръзка и плаха,да съм сълза и усмивка,да съм огън и вода,чужда и твоя едновременно! Искам те да ме искаш, искам да те искам мой мил и любим ........




: Без теб.
Сутринта е мъка, щом не съм в леглото до теб.
Ставам оглеждам се да те зърна в този миг, но уви теб те няма.
Няма те да зарадваш сърцето ми.


Което за тебе много страда, и не знае до кога ще е само.
Денят без теб минава бавно, сякаш времето е спряло.
А вечер те търся сред звездите, но пак те няма Луната ме гледа жално,
с лъчи озаряващи моята тъга по теб .


Отново лягам в леглото с надеждата, че ще се събуждам и лягам до теб.
Обичам тъмните ти очи , защото са като звездите в небето;
Обичам дъхът ти, защото кара ялото и да се чувства, като вълна докосваща брега.


Обичкам ръцете ти, защото когато ме погалиш сякаш вятъра гали пясъка в пустинята.
Обичам душата ти, защото за мен е чиста като спускащ водопад.
Обичам сърцето ти, защото е голямо колкото е най-голямата ми мечта.

А мечтата ми е да бъда твоята голяма
Любов завинаги. За теб ще направя всичко на този свят, само да усетиш колко много те обичам и сам ти означаваш за мен всичко.



Мислех, че в живота си вече съм победителка.
Но уви оказах се победена: от погледа ти мил.
От нежния ти глас като морски бриз.
От слънчевата ти усмивка, прегръдката ти, нежна.
В която разтапям се снежинка от страст! Петък.
22 Май 2009 г.16:26:02



Петък, 22 Май 2009 г. 16:30:57.


Е а стига от мен толкова ще взема да кача всичко и няма да стигне сайта confused confused confused confused confused confused kiss
Дано са ви харесали!
Върнете се в началото Go down
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Погалихте с пет рози -2 част   Съб Яну 23, 2010 1:38 pm




Изминаха 6 месеца от както се бяха събрали.Настъпи пролелтта,всичко около тях
разцъфтяваше като тяхната Любов.Всеки ден Ники отиваше вече на работа,защото
знаеше,че като се прибере вече ще го посрещне неговото диваче Силви.Тя пък се
занимаваше с градинките които двамата бяха напраили и с къщната работа.Понякога
гледаше и да сварши работата и на Ники,защото знаеше , че той ще си дойде изморен.
Той (Ники) всеки месец на първо число и подаряваше по 5 рози,както,когато реши да си я
вземе при себе си 4 бяли и една червена.На днешния ден също бе взел, но незнайно защо
от вътре изпитваше някаква тревога.Той седна на кафе с негов колега и реши да му сподели,
за тази тревога.Той му каза,че е нормално вече е семеен и има за кого да мисли и да се тревожи.
Изведнъж тел. на Ники извъня.Той изтръпна. Вдигна и разтреперан чу гласа не на Силви,а на
съседката гласа:
-Коле,аз сам съседката ви!Обаждам ти се за Силвето.Помагах и за простирането и изведнъж и
прилуша.Повиках лекар и сега сме в Троян в болницата,чакам да и кажат резултатите от изследванията
.-той я прекъсна.
-Добре!Тръгвам беднага на там веднага,чакай ме на входа моляте!-и затвори.
Ники обясни на колегата му за случилото се взе букета,обади се на шефа си.
Дори (шефа му) го закара до болницата да не шофира.
Докато стигнат сърцето му се свиваше от тревога.
-Ах мое Силвенце!Диваче мое,какво стана сега,нали нещата вървяха прекрасно.
Пристигнаха до болницата,жената го посрещна като се бяха разбрали на входа.
Стигнаха до лекарският кабинет.Ники отвори тихо вратата.Лекарят го покани да влезе,
на бюрото си имаше изследванията на Силвето.Като ги зърна(Ники)още повече изтръпна.
Обърна се и видя я как лежи.Косите и се спускаха около нея,сякаш я бяха прегърнали,лицето и бе
бледо.Ники неможеше да повярва че това е тя.Защото си я знаеше онази лъчезарна жена,която го
будеше с нежната си целувка с ароматно направено кафе.Когато отвори очите си се оглеждаше в нейните
и виждаше две палави пламъчета,които го караха да се чуства наистина щастлив.Вечер като се приберше,
същите тези пламачета го караха да забрави за умората.А сега тез очи бяха затворени и на тях имаше сълзи,
които блестяха като перли осветени от пролетното слънце.Ники стана,приблжи се до нея и целуна перлите и
погледна към доктора. Лекарят се приближи,защото прочете тревогата в очите му и каза:
- Спокойно приятелю(те се познаваха),Силвето е будна виж.
Тя отвори очи и видя разтревоженият поглед на съпруга си,нежно го целуна и каза:
–Какво има Любов моя защо съм тук?-Ники я прегърна и и отговори:
- Легни скъпа сега ще ни каже доктора.
Доктора се наведе,хвана и ръката и каза:
- Ники,Силве имам приятни новина за вас.Скоро ще имате още един член във вашето семейство.
Коле ще ставаш татко друже,усмихни се няма нищо страшно.
Вече няма спор тази жена наистина те направи напълно щастлив(усмихвайки се).
Ники подскочи от радост,и започна да я целува дори забрави и за букета.
Съседката му ги подаде и той едва тогава и поднесе с думите.
-Наистина си ункална моя Силванке,благодаря ти за всичко кото направи за мен.
Ти си страхотна,моя "Бяла лястовичке" Обичам те! Нека нашото имение се казва "Бяла лястовица"
като теб и да си засадим нашите пет рози в знак на нашата любов.
И който си откъсне от тях да му донесе същото щастие което ти ме дари,Благодаря ти...Любов моя!!!
Върнете се в началото Go down
megy
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 375
Age : 47
Location : София
Points : 198
Registration date : 17.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пет Мар 12, 2010 6:06 pm

Понякога... мислено ще си
тръгвам...
ще си вярвам, че искам така...
ще се смея, без теб ще
осъмвам...
сякаш АЗ пожелавам това...

Понякога... ще се връщам
разкаяна...
Ще навеждам пред тебе глава...
Сякаш аз съм отново
виновната...
сякаш грешна пред теб съм дошла...

Но понякога...
ще се връщам в реалното -
ще те търся нез...рима
в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак
ще вървя...

Станка Пенчева

_________________
http://kaperoni.alle.bg/
C'est la vie!!!!
Върнете се в началото Go down
http://kaperoni.alle.bg/
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Вто Дек 14, 2010 10:05 am

През сълзи
Сълзите
са се насъбрали в мен.
Седя си Ники-
чакам те като лъч светлина,
Сълзите напират в мен Мило,
а аз не мога да ги спра.
но теб те няма да дойдеш.
Сълзи обливат моето лице Тате,
тъга погубва моето сърце
протягам вечно двете си ръце
и жадно търся да се сгуша в теб.
Ти си моята звезда Любов моя,
озаряваща пътя към дома.
С толкова любов и красота
изпълваш ти моята душа Коле.
С толкова цветя и слънце
даряваш ти моето сърце.
Прости ми ти, по тебе все тъжа,
и на всичко за теб съм готова разбери НИКИ.
10:30 16.11.2010 г
много моля да ме извините,за правописните грешки.Тъй като е написано без редакция и много сълзи за пореден път.



Утро
Утрото ме посреща-
дъхаво и синьо.
Нежно ,като ласка
от любима длан.
Гали ме ветрецът,
бризнал твоето име.
В росата блага,
буда се обляна.
Дъх мечтан ме топли,
ранната хладнина.
Лик желан ме вика
от любов измита.
Вчера бяхме двамата,
и пак затеб съм жадна.
С обичта си към теб,
съм тиха
и пак за днес да бъда честита.
Боже!...Колко съм щастлива,
нека твой да бъде моят ден!




Вдъхновена и щастлива,
Тате мислено тръгвам
боса да те
търся през росата.
Да те намеря Мило
да се сгуша в
прегръдките ти
и още по-силно да
се обичаме
докато спре да се
върти Земята.

Всяка моя мисъл за теб Ники е
въздишка,
при това с голяма ЛЮБОВ
споделена,
и в сърцето коте
откривам поредните
думи бели
и на тебе те са
винаги посветени.
А под него се е свило
нашето бебче и
ритка тъй щастливо!

28.06.2010 год



Върнете се в началото Go down
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Съб Апр 09, 2011 11:04 am

Пак!
Пак парещи сълзи в очите,ми напират за теб!
Пак тялото ми търси топлината на твоето.
Пак очите ми любов моя,сутрин се взират за да те видят.
Па сърцето ми тупти за теб изпълнено с още повече любов.
Пак искам да чуя нежният ти глас,
с който ми казваш твоето "Обичам те"!
Пак,Пак ...и пак,но съм далеч от теб.
Скоро ще се върна мило,и усмивка ще грейне на моето лице.
За дето нося радост на твоето сърце.



Не ме е страх!
Не ме е страх че те обичам Мило!
Не ме е страх в очите ти да го изкрещя!
Не ме е страх злато сърцето си да ти го дам пред всички изпълнено с цялата ми любов.
Не ме е страх скъпи, на яве и на сън да те искам.
Не ме е страх че за мен си денят и нощта!
Не ме е страх че си огънят и водата дори.
Ти гледаш в мен и чувствам се тъй невероятно Слънце!
Не ме е страх че толкова любов мога да ти дам
безвъзвратно!
Защото всичко е от цялата ми любов към теб разбери...
Мога без всичко...но не и без теб!
И моля те прости!Вечно твоя...Силви!
05.04.2011 год(нещо на уше)Този стих го написах като слушах песента на Миро "убивай ме с любов".
23 31
silent

Върнете се в началото Go down
oldcastle
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1092
Age : 42
Location : където пожелая
Points : 512
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Авг 03, 2011 1:35 am


Данък "Обществено мнение" –
в тази партия не членувам.
Някога имахме даване-вземане,
сега обаче пасувам.

Съвест ли? Проиграх я на дребно.
Но спечелих любов без преструвки.
Кой ще ми каже какво е редно,
щом не е бил в мойте обувки?

Да съдиш другите за падение –
това е добра застраховка.
Не членувам в "Обществено мнение".
Не плащат осигуровки...
irini

_________________
Вола като рие на гърба си го хвърля...
Върнете се в началото Go down
http://styllisima.page.tl/
oldcastle
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1092
Age : 42
Location : където пожелая
Points : 512
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Авг 03, 2011 1:52 am

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

_________________
Вола като рие на гърба си го хвърля...
Върнете се в началото Go down
http://styllisima.page.tl/
oldcastle
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1092
Age : 42
Location : където пожелая
Points : 512
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Авг 03, 2011 1:54 am

О, Windows!
Три дена храбро инсталирах .
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран.
Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.

Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.

С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кре**н

Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най-подир,
а не под DOS да пиша Dir.

Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инстарирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.

На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.

_________________
Вола като рие на гърба си го хвърля...
Върнете се в началото Go down
http://styllisima.page.tl/
oldcastle
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1092
Age : 42
Location : където пожелая
Points : 512
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Авг 03, 2011 2:09 am

Шест виагри

Погребахме и бай Евстати днес...
Не издържал човекът в тая жега.
Виагра пил...Че не една, ми шест!
Зорлен му затворихме ковчега..

_________________
Вола като рие на гърба си го хвърля...
Върнете се в началото Go down
http://styllisima.page.tl/
silvia-73
форумец
avatar

Брой мнения : 115
Age : 43
Points : 139
Registration date : 03.06.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Съб Ное 19, 2011 11:14 am

Остави ме тук!
остави ме тук за теб да мечтая,
остави ме тук за теб сълзи да проливам,
остави ме тук с разперени ръце към теб.
остави ме тук в съня си да те имам,
остави ме тук и друг не ща и да пожелая.
остави ме тук безмълвна като глас в пустиня.
остави ме тук и вместо теб вятъра косите ми ще развява.
остави ме тук и останеш ли сам аз пак ще съм тук.
остави ме тук и не ще те забравя.



ИМАЛО ЛИ Е ДЕН?
Имало ли е ден,
в който да си бил влюбен в мен?
Имало ли е ден,
в който друга като срещнеш,
в нея да търсиш мен?
Имало ли е нощ,в която като си легнеш
да помиспиш мъничко за мен и сърцето ти лудо да забие?
Едва ли? Намираш други,които болка
ти причиняват,а моето сърце по теб изгаря.
И запомни че моята любов,
към теб е толкова видима,но ти трябва
да си глухият слепец за да не я съзреш и доловиш с всичиките и осезания.



ЕТО ОТ НАЙ НОВИТЕ МИ ТВОРЕНИЯ...Дано ви харесат. silent confused confused hug2
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   

Върнете се в началото Go down
 
Стихове от сърцето и душата!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Култура и изкуство :: Рисунки, художници, скулптура, поезия-
Идете на: