ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход
Май 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    
CalendarCalendar
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Latest topics
» На кафе с Приятели!
Съб Фев 04, 2017 8:04 am by nikolovvd

» IQ Тест на български
Пон Яну 23, 2012 7:47 pm by ned_sexy

» Нов облик на форума
Съб Ное 19, 2011 11:25 am by silvia-73

» КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ В ТОЗИ МОМЕНТ
Съб Ное 19, 2011 11:18 am by silvia-73

Poll
Какво правите в свободното си време?
Спя...
6%
 6% [ 2 ]
Разхождам се
0%
 0% [ 0 ]
Чета книга
16%
 16% [ 5 ]
Ходя на плаж
6%
 6% [ 2 ]
Излизам с приятели
6%
 6% [ 2 ]
Вися в нета
32%
 32% [ 10 ]
Отделям това време за семейството си
10%
 10% [ 3 ]
Ходя по магазините
0%
 0% [ 0 ]
Нито едно от изброените
10%
 10% [ 3 ]
Няма да кажа, много питаш ;)
13%
 13% [ 4 ]
Общо гласове : 31
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 55, на Сря Ное 02, 2011 9:25 pm
Statistics
Имаме 222 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Мария

Нашите потребители са написали 11340 мнения in 1015 subjects
Keywords
живот клипчета нощен как КАРТИЧКИ зрителни късмети мъже островът sofia интересни измами клонче грешниците картички рожден badey може кремове варна диета kartinki качваме тест икономисти happy

Share | 
 

 Стихове от сърцето и душата!

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Вто Фев 12, 2008 11:46 am

ГОВОРЯ СЪС ТЕБЕ

Говоря във мрака,
и тръпне сърцето,
говоря със тебе,
а всъщност съм сам,
говоря на всяка,
от звездите в небето,
говоря за тебе,
а къде си?-незнам.

Говоря с луната,
на странен език,
без думи-говоря,
а в душата-горчи,
говоря за тебе,
за прекрасния миг,
когато бе с мене,
но мрака...
....мълчи.
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Вто Фев 12, 2008 11:49 am

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си
Върнете се в началото Go down
bella
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 471
Location : по пътя към познанието....
Points : 3
Registration date : 25.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Фев 13, 2008 7:45 am

ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

петя дубарова

_________________
Има много начини човек да бъде прав.......
Върнете се в началото Go down
dona_in
бабаит на форума
avatar

Брой мнения : 550
Location : България
Points : 0
Registration date : 14.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Фев 20, 2008 9:42 pm

ДОБРОТАТА, КОЯТО ОСТАВА

Каквото и да правиш цял живот-

остава зърно, вятър плявата отвява-

щастлив да си, ще вкусиш и горчивия му плод,

но, най-накрая добротата пак остава.


Затуй каквото можеш в този труден свят,

със много обич ти на хората раздавай-

замръзналия лед, или разцъфнал цвят-

тя, най-накрая добротата пак остава.


И все за хората живей във дните кратки,

със болките и с радостите им не търсил слава.

Ще те запомнят с блага дума, някой ще заплаче,

че, най-накрая добротата пак остава.


Достойно си тръгни, макар обиди не забравил,

тя, най-накрая добротата пак остава...
Върнете се в началото Go down
bella
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 471
Location : по пътя към познанието....
Points : 3
Registration date : 25.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Фев 20, 2008 10:22 pm

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?

_________________
Има много начини човек да бъде прав.......
Върнете се в началото Go down
bella
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 471
Location : по пътя към познанието....
Points : 3
Registration date : 25.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Фев 20, 2008 10:26 pm

Дамян Дамянов

ЛУННА СОНАТА
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

----------------------------------------------------------------
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

-------------------------------------------
Лъжа ли беше първата ни ласка?...
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но неживял?...
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: "Вижте,
от туй е топло моето сърце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!...
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях...
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах...
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.


-------------------------------------------------------------------
СРЕДНОЩНА МОЛИТВА
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен, като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност

_________________
Има много начини човек да бъде прав.......
Върнете се в началото Go down
bella
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 471
Location : по пътя към познанието....
Points : 3
Registration date : 25.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Сря Фев 20, 2008 10:30 pm

Евтим Евтимов
ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

_________________
Има много начини човек да бъде прав.......
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Вто Фев 26, 2008 6:06 pm

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА


Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.


Джани Родари
Върнете се в началото Go down
tonizz
зарибен
avatar

Брой мнения : 53
Points : 10
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пет Фев 29, 2008 11:25 pm

Черните очи


Видях я - ослепяха ми очите

от тая демонична красота

и вик безумен тласнаха гърдите

към схванати уста.



Между вулкани майка я родила,

в Калабрия - сърца за да мори...

Де другаде, кажете, тая сила

и страст, и плам гори?...



Два дена веч - две годин - аз линея,

че тя не снема огнен взор от мен, -

а смелост липсова... Ще полудея!...

Но дойде третий ден...



На третий ден аз грабвам китка цвете

и влизам при Розалия: подлий страх

тоз път веч задуших и аз ръцете

аз смело я хванах.



И викнах й: "Три дена вече стават!

Не мога повече - не ме мъчи!...

Очите твои мира ми не дават -

тез черните очи"...



Но смая се и трепна тя тогива -

и готви се да бяга, да се крий:

"Недей!... Батиста е ревнив... не бива!

Да знай - ще те убий!..."



"Да ме убие!... нека!... остави ме!..."

И тигър ревна в моето сърце -

и хубостта, която подлуди ме,

аз грабнах на ръце.



И тез очи безумно-сладострастни

със хиляди целувки аз покрих,

и в тия устни трепетни безгласни

аз свойте устни впих.



И всичката ми кръв нахлу в главата...

Как можех вече аз да се свестя,

когато и Батиста, и... камата

сама забрави тя?...
Върнете се в началото Go down
bella
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 471
Location : по пътя към познанието....
Points : 3
Registration date : 25.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Съб Мар 01, 2008 12:44 pm

Аз...

Аз искам ти да си щастлива,

Забравила студа и самотата.



Така ще бъдеш по красива,

Ефирно елфче от гората,



Обожествявана фурия,

Безбрежна като океана,

Излъчваща света магия,

Чаровна, весела, засмяна.

Аз много, много те обичам,

Макар пред тебе да отричам!

Найден Найденов

_________________
Има много начини човек да бъде прав.......
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 9:45 am

Не скърби, мили мой Джонатан!
Не наливай сърцето със злост.
Бог всичко вижда, Джонатан.
Бог над всичко бди ден и нощ.
Помоли се за злодеите, Джонатан.
Помоли се за тия души,
дето освен теб, Джонатан,
няма кой да утеши.

Стара песничка
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 9:49 am

Приказка


Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...



Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 9:52 am

Аз помня чудното смущение:
пред мене появи се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

И дълго в скръб, скръб безнадеждна,
в шума на страст и суети
звучеше ми гласът ти нежен,
привиждах милите черти.

Години. Буря с дъх метежен
отвя предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и боголиките черти.

Във глухо, мрачно заточение
процеждаха се дни и дни
без богове, без вдъхновение,
без сълзи, трепет и жени.

Душа дочака просветление:
и ето пак яви се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

Тупти сърцето в упоение
и за живот възкръсват нов
и богове, и вдъхновение,
и трепет, сълзи и любов.


А. С. Пушкин
Върнете се в началото Go down
dona_in
бабаит на форума
avatar

Брой мнения : 550
Location : България
Points : 0
Registration date : 14.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 11:53 am

Пушкин "Я помню чудное мгновение"
К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

angel angel angel angel angel angel angel angel angel

Върнете се в началото Go down
bella
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 471
Location : по пътя към познанието....
Points : 3
Registration date : 25.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 1:54 pm

едно от любимите ми руски стихотворения:


Жди меня


Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

Константин Симонов (1941)

_________________
Има много начини човек да бъде прав.......
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 8:10 pm

Парус

Белеет парус одинокий
В тумане моря голубом!...
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?...

Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрипит...
Увы, - он счастия не ищет
И не от счастия бежит!

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой

Лермонтов
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 8:16 pm

Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Я не люблю ♫

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.

Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю, и еще -
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или - когда все время против шерсти,
Или - когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза!
Досадно мне, что слово «честь» забыто,
И что в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья -
Нет жалости во мне и неспроста.
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя, когда я трушу,
Обидно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.

Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.

1969
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 8:23 pm

Кони привередливые ♫ Владимир Высоцкий

Вдоль обрыва, по-над пропастью, по самому по краю
Я коней своих нагайкою стегаю, - погоняю, -
Что-то воздуху мне мало, ветер пью, туман глотаю,
Чую, с гибельным восторгом - пропадаю, пропадаю!

Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть!
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить не успел, мне допеть не успеть!

Я коней напою, я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!..

Сгину я, меня пушинкой ураган сметет с ладони,
И в санях меня галопом повлекут по снегу утром.
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони!
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту!

Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Не указчики вам кнут и плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить я не смог, мне допеть не успеть.

Я коней напою, я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!..

Мы успели - в гости к богу не бывает опозданий.
Так что ж там ангелы поют такими злыми голосами?
Или это колокольчик весь зашелся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?

Чуть помедленнее кони, чуть помедленнее!
Умоляю вас вскачь не лететь!
Но что-то кони мне достались привередливые,
Коль дожить не успел, так хотя бы допеть!

Я коней напою, я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!..

1972


Цигански романс

По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам - и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря...
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!

Не препускайте така, коне, поспрете!
Забравете бича - няма жал!
Боже, колко своенравни са конете...
Ще умра неживял, песента недопял.

Аз вода ще им налея, аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта да оцелея...

Ще загина - като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната - леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!

Не препускайте така, коне, поспрете!
Не, не слушайте бича ми, не!
Боже, колко своенравни са конете...
И не си доживях... Да допея поне...

Аз вода ще им налея, аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта да оцелея!

Но - успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!

Не препускайте така, коне, поспрете!
Галопирайте без крила!
Своенравни се оказаха конете...
И не си доживях, и не съм си допял...

Аз вода ще им налея, аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта да оцелея
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 02, 2008 8:34 pm

китарата

Федерико Гарсия
Лорка



Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
под снежните преспи.
Не може
да млъкне
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Нед Мар 23, 2008 9:18 pm

Бях ти истина с люляков дъх.
Наркотично просмукан в тялото.
Пих те дълго със страст на евнух
и във бесни реки кръстих Дявола.

Бях ти път - каменист и суров
и те водех през иглени вечности.
Бях по-верен и беден от Йов
и заспивах пред пъклени крепости.

Бях живота ти. С огнен камшик
ти проправях пътеки. И пазех те.
Дълго топлех, изгарях за миг.
(Неусетно зарастваха раните.)

Бях ти Бог, но ти бе атеистка
(С ангелите до смърт се наплакахме.)
Най-накрая приех Антихриста
И на пътя за Ада те чакаме.
Върнете се в началото Go down
tonizz
зарибен
avatar

Брой мнения : 53
Points : 10
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пон Юни 02, 2008 2:31 pm

Джордж Гордън Байрон


Надпис върху чаша от череп

Че от мъртвец съм забрави
и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
от него глупост не извира.

Обичах, пиех, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх-
нали ме е целувал червей?

Наместо да ги храня аз,
бих предпочел във мен да свети
на пиршество в тържествен час
туй питие на боговете.

Тук с ум блестях и тук дано
на вас придавам блясък днеска.
Какво по- висше от вино
ума ми може да замести?

До дъното ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
и със Смъртта ще се сдружи,
от черепа ти за да пие.

Защо не? Щом в живота къс
тъй жалки са главите наши,
осъдени да гният в пръст,
защо пък да не станат чаши?
Върнете се в началото Go down
tonizz
зарибен
avatar

Брой мнения : 53
Points : 10
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пон Юни 02, 2008 2:34 pm

На Каролина


Ти мислиш ли, че не видях
очите твои насълзени
и че безчувствено следях
въздишките ти натъжени?

Надежди и любов сред път
не само ти от скръб погреба-
и моята ранена гръд
изпълваше тъга по тебе.

Щом пламналите ни страни
и устните ни се допряха,
и моите сълзи сами
веднага с твоите се сляха.

И с тях ти угаси жарта
на бузата ми запламтяла,
с въздишка само прошептя
ти името ми на раздяла.

И днес плачът ни мълчалив,
любима моя, не престава,
но само споменът горчив
съзлите ни ще умножава.

Прости, обичана, прости!
за мене не тъгувай само,
а забрави за всичко ти;
за нас надежда друга няма!
Върнете се в началото Go down
tonizz
зарибен
avatar

Брой мнения : 53
Points : 10
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пон Юни 02, 2008 2:36 pm

Вампирът

Шарл Бодлер

О ти, която като нож
в сърцето ми отвори рана;
ти, луда и красива, с мощ
на стадо демони, пияна

духа ми, дух на верен роб,
в алков превръщаш ти, в постилка;
навеки свързан с теб до гроб-
като пияница с бутилка,

като играч със своя зар,
като каторжник стар с верига
и като червей с труп- о, стига,
проклинам те, проклета твар!

Към бляскавия нож прострях
ръце: върни ме пак на воля,
реших отровата да моля-
да ми помогне в моя страх!

Уви! Отровата и ножът
отвърнаха без капка срам:
-Защо теглата те тревожат,
щом в роб си се превърнал сам,

нещастнико- изпит, изсъхнал;
избавим ли те най- подир,
с целувки пак живот би вдъхнал
в трупа на твоя скъп Вампир!
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пет Юни 13, 2008 7:35 pm

Има нещо, което
ще гадая до гроба-
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна-
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене..
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени-

как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Георги Константинов
Върнете се в началото Go down
pipps
шеф и кройки
avatar

Брой мнения : 1921
Points : 0
Registration date : 06.11.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   Пон Юли 07, 2008 10:28 pm


КРАТКА ИЗПОВЕД
НА ФРАНСОА ВИЙОН

Да бях се кротнал
като верен пес
под масата на господарите,
не бих броил ребрата си,
но днес
е късно да си лягам
на парцалите.
Помайвам се,
а времето лети.
Ушите ми заглъхват
от шамарите.
Любима, да не беше ти,
напълнил бих душата
на гробарите.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Стихове от сърцето и душата!   

Върнете се в началото Go down
 
Стихове от сърцето и душата!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Култура и изкуство :: Рисунки, художници, скулптура, поезия-
Идете на: